Регистриране
Медицински университет - Варна
Проф. д-р Параскев Стоянов

За нас

Кратка история на хомеопатията





В Музея по история на медицината в град Варна се съхранява хомеопатичен набор на немската фирма "Dr. Willmar Schwabe" (1839-1917). Той e принадлежал на учителя от град Трявна г-н Чушков, който е практикувал хомеопатия през втората половина на 19ти век.



Хомеопатията се основава на природния закон: "Similia similibus curentur" или „Подобното се лекува с подобно", който за първи път е дефиниран от „бащата на западната медицина" Хипократ около 400 г. преди н.е. Той пише: „Всяка болест, крие в себе си своето естество и сила и никоя не е безнадеждна и нелечима. Повечето са лечими със същите средства, които ги създават, защото това което е храна за едно е унищожение за друго".

В началото на XVI век Парацелз (1493-1541) възражда на теоретично ниво идеите на хомеопатията: „Подобното се лекува с подобно, само дозата определя границата между лекарството и отровата". По късно, в Германия, Д-р С. Ханеман (1755-1843) формулира „закона на подобието" и го въвежда като метод в клиничната практика. Той създава и термина „хомеопатия"- от гръцките думи „homoios"- подобен и "patheia"- страдание.  На кратко: веществата, които могат да причинят определени болестни симптоми при здрав човек мога да бъдат използвани да лекуват подобни симптоми при болен човек.

Следвайки представените по-горе принципи, хомеопатията преминава всички национални европейски граници. Исторически данни за развитието на хомеопатията в България има от втората половина на 19ти век.  В Музея по история на медицината в град Варна се съхранява хомеопатичен набор на немската фирма "Dr. Willmar Schwabe" (1839-1917). Той e принадлежал на учителя от град Трявна г-н Чушков, който е практикувал хомеопатия през втората половина на 19ти век. За първи лекар-хомеопат в историко-медицинската литература се приема д-р Георги Вълков Миркович (1828 - 1905). Той е роден в град Сливен и е бил участник в национал-освободителното ни движение. След Освобождението Д-р Миркович като виден български общественик, става  член на Българската академия на науките. От 1851 година до 1856 година той следва медицина в Монпелие, Франция. Защитава докторска теза на тема: "За общия режим в здраво и болно състояние". Награден е със златен медал от Наполеон III за положените усилия при лекуването на холерната епидемия през 1856 година.  Д-р Миркович издава в България първата книга популяризираща хомеопатичния метод на лечение - "Домашен омиопатически лекар или способ как да се лекува человек самичък" (1885).  Издава списание "Здравословие" (1893-1896), чрез което разпространява идеите на слънцелечението, хидротерапията, лечебния магнетизъм, хигиенно-природосъобразния начин на живот и хомеопатията. Видно е, че хомеопатията в България има вековни традиции, които са още едно доказателство за ефективността на този лечебен метод.