Таланти в МУ-Варна - Четирите лица на едно Златно момиче

Ето я и нея. Казва се Гергана Младенова – едно от „златните момичета“ на България. По-точно екс „златно момичe”, защото от художествената гимнастика са ѝ останали само травмите и болките. Винаги познава кога ще завали. 20-годишна, тя съчетава в себе си майка, съпруга, старшина, бъдещ кардиолог и гимнастик. И то не задължително точно в този ред. Интересът ми към нея се появи, когато разбрах, че е тренирала художествена гимнастика – 15 години, както се оказа впоследствие, затова реших, че е достойна да присъства в серията „Таланти в МУ-Варна“. А когато се оказа, че е женена и има дете – Даниел на 3 години, нещата започнаха да придобиват доста по-различен смисъл от това да се покаже само едната ѝ страна – спортната. Животът ѝ нито може да бъде определен като лек, нито като скучен... Студент едновременно в два университета – МУ-Варна и ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". Като курсант има задължението да спи в Морско училище в стая (безупречно подредена) с още 3 момичета. Въпреки това стаята е достатъчно голяма, а пространството оптимизирано - леглата да са над бюрата, така че никой да не пречи на никого. Дори може да направи някой друг номер с топката за гимнастика след тежък учебен ден. Огромният прозорец осигурява достатъчно естествена светлина и гледа към един от плацовете. По график има и караули – за щастие, само нощни. Естествено, през деня академичните задължения няма как да останат на заден план. Като второкурсник вече има право на някои привилегии – върху бюрото си да държи неща като медали от гимнастиката, книги, сувенири, червена количка на малкия Даниел. Икона на свети Георги. И четири тома от „Анатомия на човека“… Гергана е от София – над 400 км от Варна, и се прибира у дома всяка седмица, за да се види със съпруга и детето си. Пътува с автобус, влак, самолет. „Аз съм единственият студент в цяла България, който се обучава за военен лекар, съпруга е и има дете. Затова смятам, че независимо от военния дълг, трябва да имам някои привилегии, за да мога да прекарвам повече време със семейството си.“ А художествената гимнастика? Тя изиграва решаваща роля за избора на Гергана в живота ѝ. Започнала е да тренира, когато е била само на 3. И така 15 години. Естествено, завършва Спортното училище „Васил Левски“ в София. Става състезател в националния отбор. Печели десетки медали – републикански и международни. „Топката ми струва 200 лв., а бухалките – 260” – задоволява любопитството ми тя. По време на снимките скача, прави шпагати, мостове. „Сега съм все едно стара баба – костите ми скърцат – шегува се тя. – В този спорт на 21 години вече си ветеран.“ А връзката между гимнастиката и медицината, и по-точно военен лекар? Къде е? Госпожа Младенова е разочарована от състоянието на спорта, интригите, треньорите, корупцията… „Естественото продължение на живота ми беше да стана военен лекар. От една страна, аз искам да стана кардиолог, от друга страна, харесвам дисциплината, макар и често да я нарушавам!“ – и поглежда с лош и дяволит поглед. Когато е в Медицинския университет вече е в ново амплоа – изглежда различно. С лекарската престилка, схемите по анатомия в ръка. Долу, в дисекционните зали, е съсредоточена и докато снимам, почти не ме забелязва. Вече е дълбоко потънала в дебрите на медицината и обсъжда с колегите си латинските наименования на отделните части на тялото за предстоящия колоквиум... Снимки Петко Момчилов