Интервю на Дарина Велчева
Д-р Георги Ников Чалдъков е роден на 23 февруари 1940 г. в Бургас. Завършва медицина през декември 1966 г. във Варна. От 1970 г. работи в Лаборатория по електронна микроскопия, по-късно наречена Лаборатория по клетъчна биология, която е към Катедрата по анатомия и хистология на Медицински университет - Варна. От 1998 г. е гост-учен в Института по клетъчна биология и невробиология към Националния съвет по наука в Рим, Италия.
Той е първият учен в света, който концептуализира като адипобиология науката за МСФ на адипозната (мастна) тъкан в здраве и болест. През 2014 г. получи отличието „Почетен знак със синя лента" на Медицински университет – Варна и бе избран за член на International Academy of Cardiovascular Sciences (FIACS).
Д-р Чалдъков е главен редактор на международните научни списания Biomedical Reviews и Adipobiology и един от редакторите на Cell Biology International. Той е председател на Българско дружество по клетъчна биология и на International Symposium on Adipobiology and Adipopharmacology (ISAA), четвъртият от които ще се проведе на 28-31 октомври 2015 г. в Букурещ.
Д-р Чалдъков често изрязява своята гражданска позиция в статии, публикувани в списанието InSpiro, вестник „Компас" и електронните издания BurgasPlus, Nessebar-news, BurgasNews, EuroChicago.com, Fakel.bg и Литературен свят. Той е автор на 4 книги с есета.
Повод за разговора ни с д-р Чалдъков е излизането от печат на второто, разширено издание на неговия учебник по клетъчна биология за студенти по медицина, дентална медицина и биология, както и за всички любознателни докторанти, лекари, преподаватели и биолози. Учебникът е представен на 340 страници с текст, микрографии, схеми, таблици, както и science-in-fiction (наука в разкази).
Д-р Чалдъков, каква е основната цел на учебника Ви „Клетъчна биология"?
Целта ми е да преведа студентите, докторантите, младите лекари и биолози от информацията към знаниeто за клетъчните и матриксни молекули – структури - функции (МСФ), за да могат смислено да опознават и разбират патогенезата - клетъчно-молекулните механизми - на болестите и съответно тяхната превенция и терапия. Ние трябва да познаваме научните факти, но аз вярвам, че те са необходими преди всичко, за да ги вградим в хипотези, принципи и знания. Една от целите на дидактиката и научните изследвания, както казва Артур Шопенхауер, е „не толкова да видиш това, което никой досега не е видял, но да мислиш така, както никой досега не е мислил за това, което всеки вижда". Затова се опитах да напиша „Клетъчна биология" на концептуална, интегрирана и интерактивна основа."
Зад гърба си имате повече от 50 години научна работа. Как стана така, че тръгнахте именно по пътя на науката и вече толкова години го следвате неотлъчно?
Да, през 2012 г. с финансовата подкрепа на кмета на Бургас публикувах моята автобиографична книга на английски – George 50 Years in Research. Autobiographic Sketch. Любознанието, с което родителите ми са ме дарили и научили, ме свърза с големи учители – д-р Асен Хаджиолов-младши в Катедра по биохимия в София, а от трети курс и с проф. Делчо Желязков и д-р Петко Узунов в Катедрата по фармакология във Варна. Днес съм горд, че имам толкова много талантливи ученици, повечето от които станаха известни учени и лекари, работещи във Варна, Сейнт Луис (Мисури), Гьотинген, Каназава, София, Ню Йорк, Богота, Ню Орлиънс (Луизиана), Кеймбридж, Токио, Атланта (Джорджия), Кьолн. Тук ще спомена някои от тях: Петър Генев, Таня Тенкова-Хойзер, Крикор Дикранян, Антон Тончев, Данко Георгиев, Коста Костов, Илиян Иванов, Ваня Горанова, Уилям Морено, Ружа Панчева, Уале Сулаймен, Камен Вълчанов, Боряна Попиванова, Юлия Йосифова-Карол, Галя Маринова.
Когато през есента на 1960 г. сте тръгнал за София, за да учите медицина, баща Ви Ви е подарил табелка на син фон с червени калиграфски изписани букви ЗА КАКВО СЪМ ДОШЪЛ ТУК? Отговорът „Да уча, не да пия!" Ви помага да станете добър лекар и учен. Дали сте табелката на сина си, а той ще я предаде на внука Ви. Наричате това „Потокът на гените – перпетуум мобиле на живота". Кое е най-важното, което децата трябва да научат от родителите си?
Здравословен начин на живот и любов към знанието, ЛЮБОЗНАНИЕ – след „мама" и „татко" най-съкровената българска дума. И семейството и приятелите, разбира се! - тези, които наричам Brain-and-Heart Friends (BHF) – три, свързани помежду си думи, изграждащи сърцевината на концепцията ми за живота, която вече е известна в България и по света.
Кое е това, което формира Вас като личност и учен?
Родителите, учителите и приятелите. Затова моите досега 5 публикувани книги с есета и учебникът по Клетъчна биология започват така: „Платон се учеше от Сократ, Аристотел – от Платон, Александър Македонски – от Аристотел, Фридрих Ницше – от Ф. М. Достоевски, Карл Юнг – от Зигмунд Фройд, Джордж Паладе – от Алберт Клод, Гюнтер Блобел – от Джордж Паладе, Луиджи Алое – от Рита Леви-Монталчини, Марко Фиоре – от Луиджи Алое, Христо Фотев – от Иван Пейчев, Петя Дубарова – от Христо Фотев... Авторът на тази книга – от родителите, учителите и приятелите си."
А коя според Вас е формулата
за здраве?
Съвременните здравни доктрини са предиктивна, превантивна и персонална медицина. Накратко, „формулата на здравето" е здравословен начин на живот (healthy lifestyle). Тя включва здравословното хранене, мозъчна и физическа активност и никакво тютюнопушене. Аз не пуша от 10 години, 40 години бях глупак и пушех. Знаете ли кое е най-доброто средство за отказване от тютюнопушенето – никога да не започваш да пушиш. Същото се отнася и за наркотиците и другите вредни за здравето навици. Важен е и примерът на родителите – не помня баща ми да е пушил, майка ми също. Жена ми не пуши, както и синът ми – така сме го възпитали. Моят внук Никифор, който сега е на 12 години, най-вероятно също няма да стане пушач. В края на краищата българският Езоп – Радой Ралин, отдавна ни предупреди, че: „Пушачеството е стаж за импотентност". Тогава, в началото на 1980-те, написах статия във вестник „Култура", озаглавена „Радой Ралин е прав!" Подзаглавието беше: „Тютюнопушене или полова сила, изберете сами". Много студенти се отказаха от цигарите, много студентки им благодариха за това.
Само тази марихуана, дето я пропагандират, да не стане легална, като и другите мании, „тази безцелна булимия, тази оргия на желанията" (Умберто Еко), проповядвани от неолиберализма, като гей-паради, еднополови бракове... За настъпващата биосоциална криза пиша повече в статията ми "Quo vadis, Homo sapiens? Какво се вижда през Прозореца на Овертон", публикувана през юли 2015 в електронното издание „Литературен свят".
Някъде бях чела за полезното действие на канабиноидите…
Марихуаната е част от неолибералната култура, която според мен, както казах, прави много бели на човека и обществото. Това за канабиноидите и техните рецептори, за които питате, е цяла наука, и трябва да става по лекарско предписание, а не така „либерално". Като популистките агитации на някои политици за „информираното съгласие" на родителите относно ваксиниране или не на децата им. Отдавна, през 1750 г., известният английски литературен критик и лексикограф Самюел Джонсън е написал: „Популизмът е последното убежище на негодника." Същият, който е изрекъл и мъдростта: „Нищо друго, измислено от човека, не е породило толкова много радост, колкото добрата кръчма." Но след като си научите уроците, след като си свършите работата – непрестанно съветвам така студентите си. Напомням им, както моите родители на мен, „формулата на успеха": ЗА КАКВО СЪМ ДОШЪЛ ТУК?
Очаквайте продължение…
