Публикувано на 20.11.2015 г.
Съдържание на страница
В Световния ден за борба с хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), 18 ноември, Българското дружество за белодробни болести (БДББ) и Асоциацията на българите, боледуващи от астма, алергия и ХОББ (АББА), запознаха депутати с българското издание на Европейската бяла книга за белодробно здраве. Депутати и журналисти преминаха спирометричен тест за белодробно здраве, а лекари и студенти от Медицински университет – Варна се включиха като доброволци в пунктовете за изследване на дишането във Варна.
„Белодробно здраве в Европа - факти и цифри" – това е книгата, съдържаща много данни и илюстративен материал за по-доброто разбиране на белодробните заболявания и грижи в рамките на стария континент, която Българското дружество за белодробни болести (БДББ) и Асоциацията на българите, боледуващи от астма, алергия и ХОББ (АББА) представиха в кулоарите на Парламента на Световния ден за борба с ХОББ.
Председателят на парламентарната Комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова отбеляза, че Денят на ХОББ цели да се насочи вниманието към тази хронична болест – част от епидемията от незаразни болести, предизвикателство за всяка здравна система. „Водещите медицински специалисти в областта на пулмологията и алергологията – заедно с неправителствения сектор и парламентаристите, искаме да обединим усилия и да насочим вниманието върху факторите на риска, които могат да бъдат повлияни с нашето разумно поведение и с политики в полза на здравословния начин на живот" - допълни д-р Дариткова. Тя припомни, че в рамките на предишното й председателстване на Комисията по здравеопазването беше въведена забраната за пушене на закрити обществени места в България. По думите й това е инвестиция в здравето с много висок дивидент на възвръщаемост в бъдеще и тази политика трябва да бъде следвана от всички следващи парламенти.
От своя страна председателят на Българското дружество за белодробни болести (БДББ) доц. д-р Диана Петкова благодари за подкрепата Бялата книга да достигне до българската общественост и подчерта, че професионални, пациентски и държавни организации трябва да застанат заедно срещу причинителите на коварната хронична обструктивна белодробна болест - третата причина за смърт в света. „ХОББ обаче е предотвратимо заболяване" – посочи доц. Петкова, началник на Първо отделение и сектор „Медицина на съня и неинвазивна вентилация" към Университетската болница „Св. Марина" във Варна. „Именно затова тази година мотото на кампанията за превенция на ХОББ е: „Все още не е късно!" Целта на белодробните специалисти по целия свят в днешния ден е да обърнат вниманието на гражданите и на политиците в отделните държави върху превенцията и ранното откриване на болестта, което може да спаси хиляди човешки животи."
Председателят на Асоциацията на българите, боледуващи от астма, алергия и ХОББ - АББА Диана Хаджиангелова сподели: „България е една от първите държави, разписали Национален стратегически план за контрол и превенция на ХОББ, астма и алергичен ринит. Въпрос на политическа воля е този план да бъде приет. ХОББ убива повече хора от рака на белия дроб и на гърдата, а астмата е най-често срещаното хронично заболяване при децата. Време е за действие! Около този призив се обединихме ние, представителите на 35 европейски пациентски организации, защитаващи правата на пациентите с хронични белодробни заболявания, и сега се обръщаме с надежда към властимащите."
В България от ХОББ боледуват 14% от населението. Често заболяването се открива на късен етап. Преките и непреки разходи за лечението на пациенти с тежкото инвалидизиращо заболяване са голямо перо от държавния бюджет. Всяка година в Европейския съюз за лечение на ХОББ се отделят 380 млрд.
Диагностицирането на ХОББ е лесно – със спирометрично изследване. За да дадат личен пример, д-р Дариткова и депутати от всички парламентарни групи направиха първи спирометричен тест. Парламентарните журналисти също изследваха белодробните си функции. Очаквано редовно спортуващите и непушачите показаха по-добри резултати. Представители на БДББ проведоха безплатни консултации и спирометрични изследвания във всички университетски болници в България, а лекари и студенти от всички градове с медицински университети се включиха като доброволци в пунктовете за изследване на дишането.
