Регистриране
Медицински университет - Варна
Проф. д-р Параскев Стоянов

Новини и Събития

Приносът на д-р Ангел Пискюлиев за град Варна и Варненското медицинско дружество

Д-р Ангел Димитров Пискюлиев е вторият председател на Варненското медицинско дружество. Той е роден на 15 август 1845 г. в гр. Шумен. Учи в класното училище при Добри Войников, а след това продължава обучението си във Военното медицинско училище в Цариград, където попада в средите на българската интелигенция. От 1871 г. е военен лекар в турската армия, работи и във военната болница в Шумен. По време на Руско-турската освободителна война е санитарен капитан в Сеница, Босна. След Освобождението е окръжен лекар в Габрово (1879-1880) и първи управител на Габровската второразрядна болница. През 1881 г. той се установява във Варна и започва работа като градски лекар. От 1884 до 1892 г. е управител на Варненската първокласна болница. Взема участие в Сръбско-българската война, а през месец ноември 1885 г. е началник на военна болница в Лом.

През 1888 г. в България се приема нов Санитарен закон. Здравеопазването се включва в общата държавна администрация и се създава Гражданска санитарна инспекция, която е върховен орган на здравеопазването. През 1892 г. д-р Пискюлиев е назначен за неин директор в София и е председател на VI Върховен медицински съвет (1892-1894 г.). От тази си позиция той внася предложение в Народното събрание за изменение на Санитарния закон, разработва и узаконява нови правилници в здравеопазването.

Обществено значимите дела, в които д-р Пискюлиев участва, несъмнено са много. Едно от тях обаче ни смайва със своята далновидност и професионален кураж. Във време, когато България все още няма свое висше медицинско училище и лекарското образование е въпрос на личен избор и инвестиция, девет варненски лекари, между които и д-р Пискюлиев, на 10.12.1883 г. основават Варненско медицинско дружество. Една от основните му цели е да работи за по-нататъшното медицинско усъвършенстване и образование на лекарите, както и да изучава местните санитарни условия и нужди, да съдейства на властите за подобряване на хигиенното състояние на града и да разпространява „правилните понятия за запазване на здравето". Д-р Пискюлиев е избран за подпредседател на ВМД, а след като д-р Игнатиев през 1894 г. напуска Варна, той заема председателското място. Взима изключително активно участие както в живота на ВМД, така и в списването на „Медицинско списание" – официален орган на дружеството, в което се публикуват оригинални и преводни статии, както и казуистика.

На заседанията на Варненското медицинско дружество д-р Пискюлиев поставя важни за общественото здраве въпроси, най-често свързани с градската хигиена и разпространение на заразните болести. Той е един от първите, които наблягат над темата за опасността от холера, като наред с личните си наблюдения върху двете холерни епидемии в Цариград представя най-нови научни заключения на европейски учени за заболяването, предпазните мерки и видове дезинфекция. Обичайна практика на Варненското медицинско дружество, поддържана от д-р Пискюлиев, е при установяване на санитарни неблагополучия да се правят предложения за отстраняването им до съответните отговорни институции.

В „Медицинско списание" д-р Пискюлиев представя интересни случаи от клиничната си практика, преводни статии относно новости в медицината и авторски статии по важни общественоздравни теми, като сред тях особено място заемат училищната и комунална хигиена, заразните болести („Болестите, от които могат да се заразяват децата в училището", „Опасност от близкосъседство с курниците", „Лесовете и тяхното изсичане"). Чрез своите кратки преводни бележки върху новости в медицината, подписани най-често с инициали, той съдейства за професионалния напредък и усъвършенстване на колегите си. В тази посока е и книгата му „Лекуванието на охтиката в санаториите".

В условията на широко разпространение на туберкулозата у нас той разглежда възхода на „лековната станция Давос, Швейцария, и възможностите за лечение на заболяването в планинско-горски условия. С активното си участие с публикации в „Медицинско списание" д-р Пискюлиев допринася списанието да се превърне в желан източник на знания за укрепване на здравето и предпазване от болести. Той е автор на първата книга за Варна „Морските бани и гр. Варна приморска станция" (1884 г.). В нея са описани качествата на морската вода, въздействието на морските бани върху всеки орган и система при деца и възрастни, както и медицинските противопоказания за къпане в морето. Тя съдържа предписанията за начало, продължителност и прекратяване на морските бани, които и днес звучат актуално. Това става в период на популяризация на морелечението във Варна. През същата година д-р Пискюлиев чрез Варненското медицинско дружество прави предложение градското общинско управление да задължи „съдържателя на морската баня всеки ден заран и вечер да измерва температурата на морето" и да я отбелязва на подходящо място „за знание на къпающите се" – практика, актуална и днес.

След приключване на мандата му на директор на Гражданската санитарна дирекция в София д-р Пискюлиев участва в политическия живот на града като кандидат на Народно- либералната партия и през 1904 г. е избран за кмет на град Варна. По време на мандата му, поради вътрешни противоречия, Общинският съвет е разпуснат и за временно управление на града е избрана тричленна градска комисия, в състава на която влиза и д-р Пискюлиев. През 1906 г. той отново е избран за кмет на Варна и вторият му мандат продължава до август 1908 г.

Като кмет д-р Пискюлиев защитава своя възглед и предприема действия за развитието на Варна като съвременен европейски град, като на първо място поставя необходимостта от модерно водоснабдяване и изграждане на канализация на града. Неговото виждане за развитието на града е свързано с утвърждаването му като курорт и туристическа дестинация. Кметът Пискюлиев вижда в морето ресурс за развитие на града. Особено внимание се обръща на улиците, които водят към морето. Започва използването на първите омнибуси в града, улесняват се връзките на Варна в северна посока към Балчик и Каварна. Кметът стимулира развитието и разширява територията на Приморската градина, създава се известната днес Алея на възрожденците (1906-1908). Започва строежът на биологическата станция с аквариум. Д-р Пискюлиев подкрепя построяването на спортни съоръжения. По негово настояване Общинският съвет отстъпва място за строеж на салон на Гимнастическо дружество „Юнак". Построената по-късно сграда, известна като „Юнашки салон", е запазила и до днес предназначението си за тренировки и спортни състезания на закрито. През 1904 г. пак по настояване на кмета варненската община отрежда място и построява колодрум, с който се слага начало на масовия колоездачен спорт във Варна. Част от социалната политика на кмета е отдаването на 250 дка общинска земя за жилища на опълченци и поборници. По молба на женско дружество „Майка" е разширена сградата им. На д-р Пискюлиев принадлежи и идеята за създаване на общински родилен дом, но минават доста години, докато през 1927 г. такъв се открива на територията на бившата болница „Параскева Николау". Осъществява се една идея, важна за общественото здраве в града.

Съхранил българския възрожденски дух, лекар с широк кръгозор и стремеж да внедри медицинските научни постижения за по-добро здраве на своите съграждани, д-р Пискюлиев остава в историята като радетел на модерно обществено здравеопазване и един от кметовете, строители на Варна.


135 години Варненско медицинско дружество