Регистриране
Медицински университет - Варна
Проф. д-р Параскев Стоянов

За нас

Специалности

Медицина

Обучението е само редовно и се осъществява по учебен план, разработен на базата на държавните изисквания за специалността. Курсът на обучение е 6 години. Той включва 10 учебни семестъра и преддипломен стаж, по време на който се полагат държавни изпити. Добрата подготовка на завършилите обучение в Медицинския университет – Варна, им предоставя възможност за професионална реализация в страната и чужбина. Завършилите, чуждестранни и български студенти, успешно приравняват дипломите си в други държави.След завършване на пълния курс на обучение, студентите получават професионална квалификация “магистър-лекар” и придо-биват образователно- квалификационна степен “магистър”.

 ПРИЕМ 2020 г.

СПЕЦИАЛНОСТ "MЕДИЦИНА", ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН "МАГИСТЪР", ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ „МАГИСТЪР-ЛЕКАР"


I. Обща характеристика на професията и обучението

Специалност „Медицина" е  регулирана професия от професионално направление 7.1. Медицина, област на висшето образование 7. Здравеопазване и спорт. Във Факултета по медицина (ФМ) на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна (МУ-Варна) обучението за придобиване на висше образование по специалност „Медицина", образователно-квалификационна степен "магистър", с професионална квалификация „магистър-лекар" се провежда съгласно Закона за висшето образование и Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите „Медицина" и „Дентална медицина" за образователно-квалификационна степен „магистър", които включват изисквания, както следва:

  • образованието се придобива задължително във Факултет по медицина на висше училище, получило акредитация по реда на Закона за висшето образование;
  • обучението се провежда в редовна форма с продължителност 10 семестъра и 310 дни преддипломен стаж;
  • единен образователен минимум за теоретическа и практическа подготовка с използване на система за натрупване и трансфер на кредити по ECTS;
  • обучението завършва задължително с държавни изпити.

Основна цел на медицинското образование и приоритет на Факултета по медицина е подготовката на специалисти, които чрез своя висок професионализъм са способни да съхранят и подобрят здравето на обществото. Факултетът по медицина на МУ-Варна, подготвя лекари, които са способни да прилагат успешно в реална обстановка придобитите знания и умения за опазване, възстановяване и укрепване здравето на обществото, т.е. мисията на Факултета по медицина е насочена към обществените потребности и изисквания. Предвид традициите и високото ниво на българската медицина, тенденциите в развитието на здравеопазването в Европейския съюз и глобалните стандарти за висше медицинско образование, изработени от Световната федерация по медицинско образование, Факултетът по медицина е призван да запазва и развива академичната и професионална автономия, да осигурява и стимулира развитието на професионалните знания и медицинската наука, да гарантира достойна реализация на своите възпитаници като хуманни, отговорни и усъвършенстващи се личности.

Факултетът по медицина формира облика на своите възпитаници в съответствие с  академичните стандарти и изисквания, а именно:

  • подготвените специалисти да отговарят в най-голяма степен на медицинските нужди и очакванията на обществото;
  • да поемат професионална отговорност и да са наясно с възможностите си;
  • да преценяват и взимат решения при непълни данни и в извънредни ситуации;
  • да приемат предизвикателството за непрекъснато професионално развитие и усъвършенстване;
  • да проявяват необходимата критичност към нарастващия информационен поток в областта на теоретичната и практическа медицина;
  • да се адаптират към променящите се условия в системата на здравеопазването и здравното осигуряване, като  и да съдействат за нейното усъвършенстване.

 

Обучението по специалност „Медицина" във Факултета по медицина на МУ-Варна осигурява:

  • необходимите за успешна реализация познания по задължителните учебни дисциплини за придобиване на професионална квалификация „магистър-лекар";
  •  добро разбиране на научния метод, на принципите за измерване на биологичните функции и на способите за оценка на научно установени факти и анализ на данни;
  • необходимите знания за структурата, функциите и поведението на здрави и болни хора, както и за връзката между здравето и физическата и социалната среда на човека;
  • фундаментални и клинични познания относно възпроизводството на човека и методите за подпомагането на репродуктивното здраве, както и за профилактиката и лечението на репродуктивните нарушения;
  • необходимите знания и достатъчна практика по клиничните дисциплини, позволяващи да се изгради ясна представа за етиологията, патогенезата, профилактиката, епидемиологията, диагнозата, лечението и рехабилитацията на нарушенията на здравето и заболяванията на човека (соматични и психични);
  • базов клиничен опит в болници под компетентното наблюдение на утвърдени специалисти.

Обучението по медицина във Факултета по медицина на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна формира магистър-лекаря като изграден специалист, който притежава необходимите знания, умения и качества за реализиране на съдържанието, целите и задачите на общата медицинска практика, създава творческа, развиваща се личност, която спазва морално-етичните и правни норми в медицината.

II. Професионална компетентност

Професионалната компетентност на магистър-лекаря включва разнообразни фундаментални и специализирани знания и умения:

1. Фундаментални биомедицински, медико-етични и социални знания за:

  • йерархични нива и структура на организация на човешкия организъм (молекулно, клетъчно, тъканно, органно, системно);
  • физико-химични процеси в човешкия организъм;
  • пътища и регулация на обмяната на вещества и енергия на молекулно, клетъчно и организмово ниво за човешкия организъм;
  • генетични структури и процеси на предаване на генетична и епигенетична информация;
  • онтогенетично и филогенетично развитие на човека;
  • соматични, психични и социални функции на човека;
  • основни жизнени състояния на човека – здраве и болест, и факторите, които ги определят;
  • природни и социални детерминанти на здраве и болест;
  • етиология и механизми на възникване на болести;
  • епидемиология на инфекциозните и неинфекциозни болести;
  • класификация на болестите;
  • етични норми и морал на лекаря;
  • права на пациентите;
  • място на информатиката в медицината и здравеопазването, информационните системи и комуникациите в медицината и здравеопазването;
  • организация на системата на здравеопазване в България и свързаните с нея основни нормативни документи.

           

2. Специални медицински знания за:

  • лекарствени средства и механизмите на тяхното действие;
  • методология и технология на медицинската консултация в извънболничната помощ и визитацията в болничната помощ;
  • клинични картини на болестите на всички органи и системи на човешкото тяло;
  • разграничаване на клиничните картини на душевните болести от нормата;
  • изготвяне на диференциално-диагностичен план, чрез детайлно познаване на методологията и технологията на съвременните диагностични методи (общи и специални методи за изследване на болните);
  • консервативно и оперативно лечение на различни болести;
  • поведение и лечение при застрашаващи живота състояния;
  • консенсуси за лечение на социалнозначимите и хроничните заболявания;
  • рехабилитация на увредените/загубените функции;
  • репродуктивно здраве, нормална и патологична бременност, и раждане;
  • принципи на медицинската етика, медицинската психология и деонтология;
  • медицински комуникационни техники;
  • технологии и средства за профилактиката на болестите;
  • методи и техники за промоция на здравето;
  • и др.

 

3. Специализирани медицински способности и умения

Магистър-лекарят трябва да може:

  • да провежда медицинско интервю с болните и да формира анамнеза на болния и болестта;
  • да извършва изследвания на болния с основни физикални методи;
  • да извършва основни инструментални и апаратни изследвания, включени в задълженията на лекаря от първичната медицинска помощ и спешната медицинска помощ (напр. измерване на артериално налягане, извършване запис на електрокардиограма и др.);
  • да оказва съвременна спешна медицинска помощ; да владее и да прилага методите на спешната реанимация (изкуствено дишане, сърдечен масаж, сърдечна дефибрилация, инвазивни лекарствени вливания и др.);
  • да изгражда клинична хипотеза и определя потребностите на болните от различни видове медицинска помощ; да определя конкретните потребности за извършване на различни видове диагностични изследвания и да подготвя болните за тях;
  • да осъществява „процеса на клинично решаване" като поставя нозологична диагноза (при възможност - етиологична, функционална и др.), определя сериозността, тежестта и прогнозата на заболяването, лечението, и извършва свързаните с него неинвазивни и инвазивни действия;
  • да извършва основни неинвазивни и инвазивни лечебни манипулации и действия (различни видове инжекции, пункции на телесни кухини, катетеризация на пикочен мехур, стомашно сондиране, местна и проводна анестезия, обработка на рани, извършване на превръзки, туширане на кожни изменения, инцизии, снемане на конци от оперативни зашивания, кръвопреливания и вливания на течности и др.);
  • да провежда ефикасен мониторинг на болните и резултатно да направлява развитието на лечебният процес;
  • във всеки един момент да обясни и обоснове действията и решенията си, когато възникнат въпроси или съмнения относно практикуването им;
  • да извършва експертиза на трудоспособността на болния;
  • да извършва "bedsite" диагностика на евентуален донор, като бъде съпричастен към проблемите на органното, тъканното донорство и трансплантация на стволови клетки;
  • професионално да участва в съхраняване и възстановяване на психичното здраве на населението.
  • да използва методите на медицинската статистика и възможностите на медицинска информатика;
  • да осъществява профилактика и промоция на здравето и  извършва на здравна просвета.

  4. Организационни способности и умения

 Магистър-лекарят трябва:

  • да умее да решава организационни проблеми в професията;
  • да умее да работи в екип, вкл. интердисциплинарен;
  • да води прецизно медицинската документация с използване на съвременните електронни информационни технологии;
  • да умее да ползва възможностите на глобалната информационна мрежа (интернет) за решаване на професионални проблеми (напр. за телемедицина);
  • да притежава добри умения за писмена и устна комуникация с лекари, пациенти, институции и организации (държавни, публични, частни);
  • да притежава добра чуждоезикова подготовка и ползва поне един от утвърдените  за международна комуникация чужди езици.

 

5. Личностни, морални, социални качества и умения

Магистър-лекарят трябва:

  • да умее да работи със самообладание и взема решения в условията на спешност и критични ситуации;
  • да притежава способност за поемане на отговорност и риск; 
  • да има критично отношение към качеството на своята работа;
  • да проявява толерантност, с признаване на възможността за "второ мнение" и отнасяне към друг специалист;
  • да спазва етичните и поведенчески норми в медицината и обществото;
  • да практикува с добронамереност и почтеност;
  • да възприема пациента като уникална индивидуалност и да прилага към него психологизиран и личностно ориентиран медицински подход;
  • да реагира адекватно при възникване на морално-етични проблеми в работната среда, между пациента и членовете на здравния екип, или в семейство на пациента;
  • да не допуска злоупотреба със заеманата позиция;
  • да е изградил у себе си ориентация към обществено открояване и социална ангажираност;
  • да притежава вътрешна потребност и убеденост в необходимостта от натрупване на нови теоретични и практически познания и квалификации, и стремеж към следдипломно и продължаващо обучение.
     

6. Научноизследователски знания и умения:

Магистър-лекарят трябва:

  • да притежава знания за принципите на научните изследвания, за планиране, провеждане и интерпретиране на данните от научно-експерименталните и клиничните изследвания;
  • да познава принципите, предимствата и ограниченията на различните подходи при решаване на конкретен здравен проблем;
  • да умее да борави с основните медико-биологични и медицински библиографски бази данни (вкл. електронни), както и да анализира критично предоставената информация;
  • да умее да презентира писмено и устно научни резултати и анализи, самостоятелно или в екип.

III. Професионална реализация

В резултат на получените знания и умения новозавършилият магистър-лекар:

  • ще може да оказва навременна доболнична и болнична медицинска помощ;
  • ще бъде в състояние да се адаптира към:
  • изискванията на обществото и на работодателя;
  • към динамичните промени в системата на здравеопазване;
  • към промените в демографския профил и заболяемостта на населението;
  • към нуждите на отделния пациент;
  • към развитието на медицинската наука и новите технологии;
  • ще може да поеме отговорностите, които се очакват от него и ще  утвърди позицията си  в системата на здравеопазването;


Придобитата професионална компетентност ще позволи на новозавършилия магистър-лекар да намери успешна професионална реализация:

  • като общопрактикуващ лекар;
  • като лекар във всички видове лечебни, диагностично-консултативни, профилактични, социални и други подразделения на здравната помощ;
  • като лекар в административните служби и здравните отдели на общинско, областно и национално ниво като РЗИ, БАБХ, НЗОК и т.н.;
  • продължавайки своето медицинско образование чрез системата на специализацията за получаване на определена медицинска специалност;
  • продължавайки обучението си в ОНС "Доктор", съобразно своите научни интереси;
  • като член на научно-преподавателския (академичния) състав в медицински университети или други висши училища и научни институти.

 

Квалификационната характеристика е приета на заседание на Факултетен съвет на Факултета по медицина (Протокол № 18 от 10.02.2020 г.) и утвърдена на заседание на Академичен съвет (Протокол № 56/10.02.2020 г..) на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна.