Интервю на Мая Ковачева за Clinica.bg (www.clinica.bg)
ЗА УВАЖЕНИЕТО НА ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК
Дали заради глобалното напредване на технологиите или заради напълното изгубване на ценностите ни в тях, няма друго време, което да е родило толкова много звезди. Всеки ден гледаме или четем за поредния проблясък на някоя супернова в междугалактическото пространство на големия и малкия екран. И някак между постовете, лайковете и еуфорията забравяме да обърнем поглед към истинските звезди в нашето ежедневие. Тези, които са винаги до нас, когато имаме нужда от помощ, за да продължим напред. Те са незабелижими, не защото няма с какво да блестят, а защото нямат време за суета. Денят им започва преди да се съмне и понякога завършва по тъмно. Без почивка, с хъс и всеотдайност, въпреки липсата на признание и трудностите, в които са поставени, те продължават да ни спасяват всеки ден. Затова точно преди Коледа, когато изгрява звездата на истинското човеколюбие, на милосърдието и нашето спасение, Clinica.bg реши да стартира нова рубрика "Малките Големи". В нея седмица след седмица ще ви разкажем за онези невероятни хора, на които поверяваме здравето и живота си. Днес е ред на проф. д-р Вилиян Платиканов, анестезиолог, началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в Университетската болница "Св. Марина" във Варна. Това е човекът, благодарение на когото хиляди българи живеят втори живот
Животът на един лекар винаги е напрегнат и изпълнен с предизвикателства. Когато обаче трябва да лекуваш, да ръководиш, да преподаваш и да развиваш наука, нещата стават още по-сложни. Именно така протичат дните на проф. Платиканов.
За анестезиологията
„Нашата специалност е изключително сложна и отговорна. Всеки пациент е индивидуален, уникален организъм, който реагира по специфичен за него начин. Една с една анестезиите не са еднакви", разказва лекарят. Според него едно от големите предизвикателства на тази специалност е фактът, че анестезиолозите работят в различни области на медицината. Анестезия се използва и при операции, и при изгаряния, и при счупвания... „Ние сме поливалентни специалисти. Работата ни е изключително натоварваща", казва проф. Платиканов. И признава, че именно това уморява както физически, така и психически специалистите. Те бързо се изчерпват.
Познавайки целия организъм, вниквайки в работата на всяка система, анестезиолозите се опитват да дадат шанс на най-тежко болните пациенти да продължат да живеят – поставяйки диагнози, лекувайки... „Организмът е сложна машина, която работи в невероятен синхрон - т.нар. хомеостаза. Всички системи са зависими една от друга. Постоянно в тялото ни протичат свързани процеси, често противоречащи си един на друг, но в крайна сметка поддържащи баланс. Ние трябва да ги познаваме и да им влияем в една или друга насока, за да постигнем желаното. Има разлика между това – да се грижиш за съответното заболяване и да се грижиш за целия организъм. За съжаление не винаги успяваме", допълва професорът.
Той споделя, че понякога лекарите-анестезиолози не могат да „излъжат" смъртта, независимо от усилията си и това ги изморява, изчерпва ги като личности. Именно поради тази причина има изследвания в световен мащаб, които доказват, че медиците, занимаващи се с интензивна медицина трябва да намерят и друго поле за изява. 70% от трудовия им стаж трябва да е свързан с нещо различно от интензивната лекарска дейност. „Това е така, защото бидейки непрекъснато в напрегнатата среда на интензивната медицина, човек се изчерпва, става неефективен, а и често непоносим за другите", споделя проф. Платиканов.
За донорството
Проф. д-р Вилиян Платиканов е анестезиолог, началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в Университетската болница "Св. Марина" във Варна. Повече от 30 години се занимава с организацията на донорска дейност. През 2009 - 2010 г. е национален консултант по трансплантология. Има специализации в Австрия, Германия, Швейцария, Англия, Сърбия, Словакия. Професионалните му интереси са свързани с анестезиология и интензивни грижи, трансплантология, лечение на остра и хронична болка, сепсис, управление на трудни дихателни пътища.
Владее немски, английски и руски езици. Член на Съвета и представител на България в Европейската асоциация на анестезиолозите – 2012 и 2013 г. Клинични и научни интереси в областта на трансплантология, анестезия и интензивно лечение, лечение на остра и хронична болка
„Докато бях по-млад, по-напорист, с по-малко опит и не се предавах, се опитвах да намеря начин да излъжа смъртта. Затова и започнах да се занимавам с донорство. Това се оказа един от възможните варианти", разказва професорът. Той дълго време се е занимавал с пациенти, страдащи от тежки неврохирургични и невротравматични заболявания, където медицината често практически е безпомощна. Съдбата е жестока и понякога от този свят си отиват съвсем млади хора. Всяка смърт е тежък психически товар не само за роднините, но и за хората, които са се грижили за тези пациенти – лекари, медицински сестри, санитари, всякакви медицински специалисти, които са положили максимално усилия, но в крайна сметка без да постигнат резултат. „Загубата на всеки болен е изключително неприятна и демотивираща. Преди 30 години, когато започнах да се занимавам с донорство се опитах да намеря решение на този конфликт. Опитах се да преодолея проблема, пред който се изправяхме и аз, и целият екип, с който работех. Ние давахме всичко от себе си, упражнявахме всякакви известни в медицината практики и въпреки това не винаги постигахме успех. Тогава разбрах, че когато човек почине, все пак можем да имаме частичен успех, ако реализираме донорска ситуация и да помогнем на някой, някъде да живее. Това е чиста медицина", споделя проф. Платиканов.
В България действа схемата на т.нар. „предполагаемо съгласие". В нормативните документи е описан ясно и точно редът, по който всеки може да стане донор. Ако човек не е уведомил институциите предварително по установения ред, че не иска да дари органите си, се предполага, че той е съгласен да бъде донор след настъпване на смъртта му. Единственото допълнително условие е да се вземе съгласието и на семейството. Последните данни от 2016 г. показват, че в световен мащаб държавите, където листът на чакащите е малък, са с подобен на българския регламент. Статистиката сочи, че в България имаме само около два донора на 1 млн. население, при около 1100 пациенти, имащи нужда от трансплантация. За сравнение – Хърватска правят около 35 донора на милион население, поради което имат около 110 пациенти, чакащи за трансплантация...
„Две са причините за малкото донори у нас. От една страна обществото ни не е образовано достатъчно по отношение на донорството. От друга в пациентите от години непрекъснато се насажда недоверие към медицинските специалисти. Последствията са изключително неприятни. Често ние получаваме вот на недоверие от близките и те отказват да дарят органите на починалия", казва още специалистът и разказва за една от последните подобни истории. Близките на 49-годишна жена отказали да дарят органите й, въпреки че била изключително подходяща. „Никога не питаме защо. Хората винаги имат доводи, а и трябва да се уважава тяхната тъга, тяхното психологическо състояние", разказва проф. Платиканов. За съжаление той признава, че много малко хора вярват на медиците. Те, медиците, често се представят като бизнесмени, търговци, крадци, дори убийци. „Ако вашето съзнание е атакувано с новини за лекарски грешки, за лекарски далавери, тъмен бизнес, ще ми се доверите ли? Ще ми повярвате ли, ако дойда и ви кажа, че някой, някъде страда и има нужда от вашата помощ? Ще ми повярвате ли, че искам да помогнем на някой тежко болен пациент, или ще решите, че искам да спечеля, да направя някаква далавера, да ви ограбя?", разказва тъжната действителност професорът.
За бягството в чужбина
Проф. Платиканов е сигурен, че след няколко години обществото ще усети острата липса на медицински специалисти. „Каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи. Не може непрекъснато да плюеш, да обиждаш, да се отнасяш пренебрежително към някого и да искаш после като пострадаш той да те носи на ръце. Агресията предизвиква контраповедение в обратна посока. Затова лекарите пък и медицинските сестри отиват там, където отношението е различно. Лекарите попадат в групата на т.нар. професии, свързани с доверие. За да има резултат и при профилактиката, и при лечението, и при консултациите, пациентът трябва да повярва на своя лекар. Когато доверието липсва, резултатите са лоши", категоричен е специалистът. Той признава, че е обмислял възможността да напусне страната и да отиде да работи в чужбина. Въпреки това обаче животът му се е стекъл така, че да остане в Родината. „Кариерата ми вървеше и върви добре. Хората, които управляват болницата и университета, знаят как да го правят и не гонят само печалбата, а имат дългосрочна визия за развитие, ценят си хората. Екипът ми е страхотен, работя с много млади хора, взаимоотношенията ни са добри. Смятам, че съм ангажиран с екипа на клиниката и фактът, че трябва да се грижа за тях ми доставя удоволствие", казва проф. Платиканов. Той разказва за свой колега, който заминал да работи във Франция, но се прибрал бързо, бързо. Оказало се, че не му допада отношението в западноевропейската държава. Все пак проф. Платиканов споделя, че има много други познати медицински специалисти, които поради една или друга причина са напуснали България и не смятат да се връщат.
За предизвикателствата
Животът ежедневно поставя предизвикателства. „Нямам конкретни планове. Дните са достатъчно разнообразни. Това, което искам е да сме здрави, аз и моето семейство, близките ми хора. Искам колегите, с които работим да се чувстват добре, да изкарват достатъчно пари, за да се грижат за себе си и семействата си, да работят в приемлива обстановка тук при нас, защото в държавата ситуацията не е такава. Важно е да имаме възможности да се веселим, да „деинтензифицираме", да проявяваме чувство за хумор, да няма навъсени физиономии. Фактът, че в болницата няма места за анестезиолози доказва, че има търсене на тази специалност тук, при нас. Това е доказателство, че условията са доста добри или поне приемливи, че финансовата страна е такава, каквато може и задържа хората тук. Начинът на организация също. В нашето отделение се правят уникални неща. Знам невероятни случаи. Смирението, с което моите колеги вършат работата си и се радват на малкото признание, което получават – на усмивката на майката, на бащата, на детето или на пациента, това е доста по-ценно от всички награди и признания", категоричен е проф. Платиканов.
За невероятните случаи
Той споделя, че през дългите си години медицинска практика е видял стотици невероятни случаи, но добрият изход не се дължи само на един човек, а на целия екип. „Победите ни са резултат на общите усилия. Не бих искал да влизам в детайли, защото всеки един случай има своята характеристика, има личност, която седи отзад, близки, които могат да се разпознаят. Това, което ежедневно правим обаче е съизмеримо с най-високи нива на медицината", казва лекарят и разказва за един от последните си случаи. Консултират родителите на малко дете – 6 м бебе, родено недоносено,, на което му предстояла изключително тежка операция. Разговаряли за рисковете, за възможностите, за опасността от лош резултат. Накрая родителите се доверили на лекарите и оставили живота на рожбата си в техни ръце. „Те казаха – вярваме ви. С Господ напред. Не всички хора ни сочат с пръст, не всички на хулят. Обикновените хора ни уважават и това е най-важното", казва проф. Платиканов.
